Comments for Just Tomanov http://www.atomanov.com Everything is personal Mon, 30 Aug 2010 17:51:42 +0000 hourly 1 http://wordpress.org/?v=3.0.1 Comment on MITOV&TOMANOV COFFEE TUMBLER by bongo bongo http://www.atomanov.com/?p=347&cpage=1#comment-106 bongo bongo Mon, 30 Aug 2010 17:51:42 +0000 http://www.atomanov.com/?p=347#comment-106 vuzhi6tavam se 4e vupreki neuspeha na bloga ti ti prodaljava6 da go poddurja6 vuzhi6tavam se 4e vupreki neuspeha na bloga ti ti prodaljava6 da go poddurja6

]]> Comment on The Financial Sector: "A House Burning Down" by New York Giants Tickets http://www.atomanov.com/?p=264&cpage=1#comment-104 New York Giants Tickets Thu, 12 Aug 2010 03:28:08 +0000 http://www.atomanov.com/?p=264#comment-104 Just checking out your article on my new Pure phone, and I wanted to check if it would let me reply or if it made me go to a desktop to do that. Ill check back later to see if it worked. Just checking out your article on my new Pure phone, and I wanted to check if it would let me reply or if it made me go to a desktop to do that. Ill check back later to see if it worked.

]]> Comment on The Financial Sector: "A House Burning Down" by New York Giants Hoodie http://www.atomanov.com/?p=264&cpage=1#comment-103 New York Giants Hoodie Fri, 06 Aug 2010 02:49:57 +0000 http://www.atomanov.com/?p=264#comment-103 I can't find how to subscribe to the comments via my reader . I want to keep abrest of this, how do I do that? I can’t find how to subscribe to the comments via my reader . I want to keep abrest of this, how do I do that?

]]> Comment on Какви сме ние, българите? [12 характеристики] by Anonymous http://www.atomanov.com/?p=344&cpage=1#comment-101 Anonymous Thu, 27 May 2010 17:13:40 +0000 http://www.atomanov.com/?p=344#comment-101 Често съм си мислила по въпроса, колко повече заслужава нашата нация, често си мисля и обаче, как всяка нация си е заслужила съдбата по специфичен за нея самата начин. Мълчанието е острието на ножа за нас. То, изразено като погрешно разбрано достолепно търпение, се е превърнало отдавна в едно апатично робско смирение, и най-лошото е, че робството отдавна е история, но ние сме попаднали в неизлечимото робство на собствения си страх. Страхът има много измерения, но в нашия случай той е заел първо място в това да се съгласяваме с всичко, да изказваме само онова познато"ДА", вместо да си признаем, че не сме в състояние да се справим с даден проблем или ситуация. <br />Ролята на " Пробвам дупки всякакви..." за пореден път показва невъзможността на българина да си признае, че не е вещ в нешо.<br />За предпочитане е да се пробва, а пък каквото дойде. За огромно мое съжаление, и нашите политици не са много далеч от тази максима, и не случайно е станало, каквото е до момента.<br />Прочетох всичко по-горе и защото работя всеки ден с хора, които не са от български произход, и всеки ден се опитвам да им докажа, че си заслужава да работят с нас българите. Примерите са различни в действителността,и често ме опровергават. Не съм се отказала да търся начин, може би и за да убедя самата себе си, че има начин да вярвам в мотивацията на нас българите, а не в овчето ни стадно поведение. Иска ми се да спрем да се оправдаваме само и единствено с липсата на достатъчно средства, и да проумеем факта, че една здрава нация се крепи на чувството й на самосъзнание. Не може да очакваме да бъдем уважавани от останалите, ако ние самите не се уважаваме достатъчно. Не можем да сме само едни подмолни, очакващи чуждата помощ миряни. Не можем само песимистично да критикуваме, ако не изискваме необходимото от нас самите. Една уважавана личност се дава за пример, когато трябва да се оберат и обществени овации. Но в България се гледа често в паницата на другия, без да си даваме сметка, какво всъщност е струвало, паницата да бъде пълна със стойности и някакъв род блага.<br />И търся, уважаеми съмишленици...Все още търся смисъл в идеалите, които са тласкали по-различните българи към нещо велико. Може и да не са много, но си струва да вярвам в именно този родов български корен. Често съм си мислила по въпроса, колко повече заслужава нашата нация, често си мисля и обаче, как всяка нация си е заслужила съдбата по специфичен за нея самата начин. Мълчанието е острието на ножа за нас. То, изразено като погрешно разбрано достолепно търпение, се е превърнало отдавна в едно апатично робско смирение, и най-лошото е, че робството отдавна е история, но ние сме попаднали в неизлечимото робство на собствения си страх. Страхът има много измерения, но в нашия случай той е заел първо място в това да се съгласяваме с всичко, да изказваме само онова познато"ДА", вместо да си признаем, че не сме в състояние да се справим с даден проблем или ситуация.
Ролята на " Пробвам дупки всякакви…" за пореден път показва невъзможността на българина да си признае, че не е вещ в нешо.
За предпочитане е да се пробва, а пък каквото дойде. За огромно мое съжаление, и нашите политици не са много далеч от тази максима, и не случайно е станало, каквото е до момента.
Прочетох всичко по-горе и защото работя всеки ден с хора, които не са от български произход, и всеки ден се опитвам да им докажа, че си заслужава да работят с нас българите. Примерите са различни в действителността,и често ме опровергават. Не съм се отказала да търся начин, може би и за да убедя самата себе си, че има начин да вярвам в мотивацията на нас българите, а не в овчето ни стадно поведение. Иска ми се да спрем да се оправдаваме само и единствено с липсата на достатъчно средства, и да проумеем факта, че една здрава нация се крепи на чувството й на самосъзнание. Не може да очакваме да бъдем уважавани от останалите, ако ние самите не се уважаваме достатъчно. Не можем да сме само едни подмолни, очакващи чуждата помощ миряни. Не можем само песимистично да критикуваме, ако не изискваме необходимото от нас самите. Една уважавана личност се дава за пример, когато трябва да се оберат и обществени овации. Но в България се гледа често в паницата на другия, без да си даваме сметка, какво всъщност е струвало, паницата да бъде пълна със стойности и някакъв род блага.
И търся, уважаеми съмишленици…Все още търся смисъл в идеалите, които са тласкали по-различните българи към нещо велико. Може и да не са много, но си струва да вярвам в именно този родов български корен.

]]> Comment on Гледайте една изключително забавна презентация за Българският език by Anonymous http://www.atomanov.com/?p=287&cpage=1#comment-100 Anonymous Mon, 15 Mar 2010 13:33:43 +0000 http://www.atomanov.com/?p=287#comment-100 плссс господи утрепи ме! немога повече :D плссс господи утрепи ме! немога повече :D

]]> Comment on Какви сме ние, българите? [12 характеристики] by Anonymous http://www.atomanov.com/?p=344&cpage=1#comment-99 Anonymous Sun, 07 Mar 2010 19:27:03 +0000 http://www.atomanov.com/?p=344#comment-99 Ще кажа само евалата,защото това е първото нещо в което виждам всичко директно в очите(нещата такива каквито са).Във vbox гледам само ни хвалят колко сме велики и т.н.Още съм малък и се изумявам ежедневно на българската простотия(нещата в статията и други)и с жалост разбрах,че аз като потомец на българския род съм наследил част от тях.Тези истини по някъкъв начин трябва да бъдат показани на по-видни места,така че да могат да бъдат забелязани от хората.Мисля,че българския род ще се смеси напълно с цигани,турци и останалите ни съседи,че просто ще изчезнат тези заслужаващи почит българи и ще станем такива към каквито сме тръгнали.Времето да си стъпим на краката отминава и като едно от нашите отрицателни кащества ние ще го изпуснем и пак ще се изложим.В момента циганите са проблема в градовете,но за да е по-интерено има турци по-селата които правят паметник на турчин превзел Родопите(ако не се лъжа),убил 100 000 българи само при превзимането и още толкова потурчил.Освен това караме второ турско робство под което паднем ли няма да се освободим както в първото.Надявам се да не съм се отдалечил прекалено много от темата която обсъждаме,но нуждата от ново духовно възраждане е огромна.Извинете ме за правописните ми грешки,но българския не ми е най-силната страна.За да завърша подобаващо ще добавя,че тезата е много добра и точна,а истините в нея могат само да ни да ни дадът пример към какво да се стремим. Ще кажа само евалата,защото това е първото нещо в което виждам всичко директно в очите(нещата такива каквито са).Във vbox гледам само ни хвалят колко сме велики и т.н.Още съм малък и се изумявам ежедневно на българската простотия(нещата в статията и други)и с жалост разбрах,че аз като потомец на българския род съм наследил част от тях.Тези истини по някъкъв начин трябва да бъдат показани на по-видни места,така че да могат да бъдат забелязани от хората.Мисля,че българския род ще се смеси напълно с цигани,турци и останалите ни съседи,че просто ще изчезнат тези заслужаващи почит българи и ще станем такива към каквито сме тръгнали.Времето да си стъпим на краката отминава и като едно от нашите отрицателни кащества ние ще го изпуснем и пак ще се изложим.В момента циганите са проблема в градовете,но за да е по-интерено има турци по-селата които правят паметник на турчин превзел Родопите(ако не се лъжа),убил 100 000 българи само при превзимането и още толкова потурчил.Освен това караме второ турско робство под което паднем ли няма да се освободим както в първото.Надявам се да не съм се отдалечил прекалено много от темата която обсъждаме,но нуждата от ново духовно възраждане е огромна.Извинете ме за правописните ми грешки,но българския не ми е най-силната страна.За да завърша подобаващо ще добавя,че тезата е много добра и точна,а истините в нея могат само да ни да ни дадът пример към какво да се стремим.

]]> Comment on Всеки засегнат от изказването на Паси е цървул by Комитата http://www.atomanov.com/?p=270&cpage=1#comment-98 Комитата Wed, 16 Dec 2009 01:08:34 +0000 http://www.atomanov.com/?p=270#comment-98 Ей, осем месеца и половина да минат, за да разбера че съм цървул ;-) Всъщност не съм цървул, защото се солидаризирам с господин Паси (вижте заглавието ми). Вечно привързан към вашата борба за висока обща култура и повсеместно възпитание оставам аз. Ей, осем месеца и половина да минат, за да разбера че съм цървул ;-) Всъщност не съм цървул, защото се солидаризирам с господин Паси (вижте заглавието ми). Вечно привързан към вашата борба за висока обща култура и повсеместно възпитание оставам аз.

]]> Comment on Какви сме ние, българите? [12 характеристики] by Alek Tomanov http://www.atomanov.com/?p=344&cpage=1#comment-97 Alek Tomanov Sun, 06 Dec 2009 21:25:02 +0000 http://www.atomanov.com/?p=344#comment-97 Не искам да коментирам излишно, само искам да Ви споделя, че коментара Ви и по-специално завършека са разтрисащи, настръхнах чак.<br /><br />Дали ще имате нещо против в духа на Ангел, да го публикувам в блога като отделен постинг? Не искам да коментирам излишно, само искам да Ви споделя, че коментара Ви и по-специално завършека са разтрисащи, настръхнах чак.

Дали ще имате нещо против в духа на Ангел, да го публикувам в блога като отделен постинг?

]]> Comment on Какви сме ние, българите? [12 характеристики] by Валя Кръстева http://www.atomanov.com/?p=344&cpage=1#comment-96 Валя Кръстева Sun, 06 Dec 2009 10:26:47 +0000 http://www.atomanov.com/?p=344#comment-96 Колегата Ангел Грънчаров за пореден път е безпощадно прав, дори бих казала, че на места е твърде мек в изказа. Като човек, който наивно мечтае гражданското общество в България най-накрая да се роди, все по-често се улавям, че се поддавам на дълбоко песимистични мисли в това отношение. През хоследните 20 години не веднъж и два пъти се опитвах, с приятели, разбира се, да накарам "гражданите да излязат от пещерата", но се сблъсквах с неимоверната съпротива, подобно блестящото произведение Платоново - Митът за пещерата. За онези, които не са имали възможност да го прочетат - "Ние, хората, приличаме на затворници в една пещера. Така сме приковани, че можем да виждаме само стената в дъното на пещерата. Далеч зад нас гори огън, а между нас и огъня минава път, по който хора носят различни предмети: вещи, статуи, фигури на животни. Някои от носещите говорят, други мълчат. Ние, окованите, виждаме само сенките, които се отразяват в дъното на пещерата; чуваме само думите, които някои от сенките произнасят. Ала може да се случи така, че някой от окованите да се освободи. Тогава той ще може да обърне погледа си и ще види, след болката от светлината, действителните предмети. Естествено, освободеният може и да не понесе болката, и да предпочете да си съзерцава това, на което е свикнал - сенките; може да се противи, рече ли някой да го освобождава. Но може и да излезе от пещерата и да види най-истинската светлина - тази на слънцето. Тогава той ще прозре причината, поради която някои неща стават сенки и ако му се наложи да се върне в пещерата, сигурно ще поиска да сподели с останалите затворници истински видяното, ще заспори с тях и дори ще иска да ги освободи, за да ги приобщи към благодатта на светлината. Те първо ще му се изсмеят, а след това, остане ли непреклонен в желанието си да ги освобождава, биха го и убили. "<br />Колко тъжно!!! Разпознавам своя народ и все по-често се питам - Струва ли си да изкарваш някого от пещерата, щом самия той харесва другия живот и го предпочита? Но пък, как да живеем ние - дето сме усетили силата и полета на свободата?! Колегата Ангел Грънчаров за пореден път е безпощадно прав, дори бих казала, че на места е твърде мек в изказа. Като човек, който наивно мечтае гражданското общество в България най-накрая да се роди, все по-често се улавям, че се поддавам на дълбоко песимистични мисли в това отношение. През хоследните 20 години не веднъж и два пъти се опитвах, с приятели, разбира се, да накарам "гражданите да излязат от пещерата", но се сблъсквах с неимоверната съпротива, подобно блестящото произведение Платоново – Митът за пещерата. За онези, които не са имали възможност да го прочетат – "Ние, хората, приличаме на затворници в една пещера. Така сме приковани, че можем да виждаме само стената в дъното на пещерата. Далеч зад нас гори огън, а между нас и огъня минава път, по който хора носят различни предмети: вещи, статуи, фигури на животни. Някои от носещите говорят, други мълчат. Ние, окованите, виждаме само сенките, които се отразяват в дъното на пещерата; чуваме само думите, които някои от сенките произнасят. Ала може да се случи така, че някой от окованите да се освободи. Тогава той ще може да обърне погледа си и ще види, след болката от светлината, действителните предмети. Естествено, освободеният може и да не понесе болката, и да предпочете да си съзерцава това, на което е свикнал – сенките; може да се противи, рече ли някой да го освобождава. Но може и да излезе от пещерата и да види най-истинската светлина – тази на слънцето. Тогава той ще прозре причината, поради която някои неща стават сенки и ако му се наложи да се върне в пещерата, сигурно ще поиска да сподели с останалите затворници истински видяното, ще заспори с тях и дори ще иска да ги освободи, за да ги приобщи към благодатта на светлината. Те първо ще му се изсмеят, а след това, остане ли непреклонен в желанието си да ги освобождава, биха го и убили. "
Колко тъжно!!! Разпознавам своя народ и все по-често се питам – Струва ли си да изкарваш някого от пещерата, щом самия той харесва другия живот и го предпочита? Но пък, как да живеем ние – дето сме усетили силата и полета на свободата?!

]]> Comment on MITOV&TOMANOV COFFEE TUMBLER by Alek Tomanov http://www.atomanov.com/?p=347&cpage=1#comment-95 Alek Tomanov Sun, 15 Nov 2009 14:47:20 +0000 http://www.atomanov.com/?p=347#comment-95 :) Kъм мен е най-добре ;) :) Kъм мен е най-добре ;)

]]>